УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Предоставяме на вашето внимание УКАЗАНИЯ на НБПП, изпратени до Съдилищата, Прокуратурата и Териториалните поделения на МВР, касаещи прилагането ная ЗПП, който УКАЗАНИЯ, са доведени до знанието на Адвокатския Съвет на 10.04.2007г

У К А З А Н И Я

На основание чл. 8, т. 1 и т. 6 от Закона за правната помощ, НБПП дава следните указания по прилагане на ЗПП

1.ОТНОСНО РЕШЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯЕ НА ПРАВНАТА ПОМОЩ:

1.1. Съгласно чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от ЗПП решението за предоставянето на правната помощ (ПП) се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на акт издаден от органа - съдия или дознател. Реквизитите на този акт са посочени в чл. 25, ал. 3 от ЗПП.

Този акт е задължителен и е правно основание за всички последващи дейности по предоставянето на ПП, вкл. за нейното заплащане.

Липсата на акт, отговарящ на изискванията на чл. 25, ал. 3 е основание за Адвокатския съвет /АС/ да откаже определянето на адвокат, а за НБПП да откаже изплащане на адвокатско възнаграждение.

Все още в редица случаи не се издава такъв акт или издаденият не отговаря по съдържание на изискванията на закона.

Наименованието на акта е в зависимост от органа, който го издава:

- постановление - в досъдебната фаза и

- разпореждане или определение - в съдебната фаза.

1.2. Много често в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му и мотиви, както и вида на правната помощ, респективно предмета на делото (чл. 25, ал. 3, т. 3,4, и 5). Наред с основанията по НПК, ГПК, АПК в акта по чл. 25 ЗПП следва изрично да се вписват и основанията по този закон.

Тези недостатъци затрудняват или правят невъзможно определянето на подходящ адвокат, както и определяне размера на възнаграждението му.

Не се прави разлика между правната помощ по чл. 23, ал. 1 (задължителна) и тази по чл. 23, ал. 2 от ЗПП.

В чл. 23, ал. 2 има три императивни и комулативни предпоставки: лицето да няма средства, да има искане от него и интересите на правосъдието да изискват това.

В нарушение на ч. 23, ал. 2, 3 и 4 и чл. 25, ал. 1 от ЗПП не се документира искане на лицето за предоставяне на ПП, не се изследва имущественото му състояние е не се изискват доказателства в тази насока.

1.3.Често ПП по чл. 23, ал. 2 (когато тя вече не е задължителна) се допуска без основание, което предпоставя неоснователно разходване на средства от държавния бюджет.

1.4. Актът по чл. 25, ал. 3 от ЗПП (за предоставяне на ПП) е различен от акта на съответния орган за назначаване на вече определения от АС адвокат (чл. 26, ал. 2 ЗПП). Тези два акта не следва да бъдат изготвяни едновременно, като един документ.

Актът за назначаване се издава след получаване на уведомителното писмо от АС. С този акт съответният адвокат придобива процесуално качество на представител/защитник на съответното лице в производството, което е основание адвокатът да бъди призован и ад му бъдат връчвани съобщения и книжа.

1.5. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗПП назначаването на адвокат важи за всички съдебни инстанции, ОСВЕН АКО ИМА , възражение за това от адвоката или от представляваното лице ИЛИ Е НАЛИЦЕ хипотезата на чл. 26, ал. 5 от ЗПП. Ако в досъдебната фаза или в преходна съдебна инстанция има вече постановен акт по чл. 25, ал. 3 за предоставяне на ПП, както и акт за назначаването на адвокат (чл. 26, ал. 2) И АКО НЕ СА НАЛИЦЕ посочените по-горе изключения НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПОСТАВОВЯВЯТ ОТНОВО СЪЩИТЕ АКТОВЕ нито е нужно да се иска от АС определяне на адвокат. Необходимо е само назначеният от преди адвокат да бъде уведомен.

1.6. Актовете по чл. 25, ал. 3 ( за предоставяне на ПП) и по чл. 26, ал. 2 (за назначаване) следва да се издават и в случаите по чл. 28 от ЗПП.

В тези случаи актовете се изпращат на съответния адвокатски съвет в кратък срок сред постановяването им.

1.7. Има случаи когато актът по чл. 25, ал. 3 или искането (образец 3) са подписани не от магистрат, а от съдебен деловодител, което е в нарушение на закона ( чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 3 т. 7 от ЗПП).

2. В нарушение на чл. 24, т. 3 от ЗПП се предоставя правна помощ по търговски дела и по дела по ДОПК.

3. в нарушение по чл. 25, ал. 4 от ЗПП актът по чл. 25 не се изпраща на Адвокатския съвет.

4. В редица случаи се иска дежурен адвокат извън изчерпателно изброените в чл. 28 от ЗПП случаи.

5. Все още има случаи при които за служебен защитник /представител/ се назначава адвокат, който не е определен за такъв от АС и по реда на ЗППР. Трябва да е ясно, че това е съществено нарушение на закона. В тези случаи правната помощ няма да бъде заплатена.

6.ОТНОСОН ИСКАНЕТО (образец 3) не е акт по чл. 25 ЗПП.

Това е форма направена за:

- улеснение на кореспонденцията с АС

- за предоставяне на АС на специфична и необходима информация (извън тази по чл. 25, ал. 3, т.1-7) за определянето на подходящ адвокат и за избягване отлагане на делото.

Това е информация за : място, дата и час за осъществяване на ПП; наличието или не на противоречиви интереси между страните/подсъдимите по делото; има ли назначен служебен адвокат в предишна съдебна инстанция или на ангажиран от другата страна/подсъдим адвокат; има ли изявено желание от лицето за избор на адвокат (чл. 25, ал. 5 ЗПП).

7. ОТНОСНО ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТАТА ПО ПРИЛАГАНЕ НА ЗПП В СРЛУЧАИТЕ НА СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В ДОСЪДЕБНОТ ОПРОИЗВОДСТВО - ЧЛ. 381 НПК

Съгласно чл. 381, ал. 1, изр. 2 НПК в тези случаи "по искане на прокурора, съдия от съответния първоинстанционен съд назначава защитник на обвиняемия, с когото прокурорът обсъжда споразумението".

На осн. чл. 25, ал. 1 от ЗПП, решението за предоставяне на ПП следва да се вземе от прокурора като орган, ръководещ процесуалните действия в тази фаза на наказателното производство. Прокурорът след

ва да направи преценката по чл. 23, ал. 1-3 от ЗПП и да издаде акт по чл. 25, ал. 3 от ЗПП във формата на постановление и с реквизитите, посочени във визираната разпоредба. Този акт следва да се изпрати на АС (със съпроводително писмо-искане) по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗПП за определяне на адвокат за осъществяване на ПП, след което АС уведомява съответната прокуратура за определения адвокат.

След изпълнение на посочената по-горе процедура , прокурорът следва да направи искане до съответния съд за назначаване на определения адвокат, представяйки постановлението си по чл. 25, ал. 3, заедно с уведомителното писмо на АС за определяне на адвокат за осъществяване на ПП. Въз основа на това искане, съдът постановява акт (определение, разпореждане) за назначаване на определения адвокат за защитник на обвиняемия, с когото да бъде обсъдено споразумението. Този съдебен акт се изпраща на прокурора и е правното основание, от което за съответния адвокат възниква процесуалното качество на защитник, който може да обсъжда и подписва споразумението. Извършването от адвоката на такива действия само въз основа на определянето му от АС (по искане на прокуратурата), без акт на съда за назначаването му за защитник представляват нарушение на процесуалните правила.

8. ОТНОСНО ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТАТА ПО ПРИЛАГАНЕ НА ЗПП В СЛУЧАИТЕ КОГАТО Е НЕОБХОДИМО НАЗНАЧАВАНЕ НА ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ДЛЪЖНИКА В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

Съгласно чл. 327 ГПК "ако местожителството но длъжника е неизвестно, районният съд по местопрестъплението, по искане на държавния или частния съдебен изпълнител , след като се удостовери и служебно за това, назначава представител на длъжника".

На осн. чл. 25, ал. 1 от ЗПП решението за предоставяне на ПП следва да се взема по силата на закона от държавния или частния съдебен изпълнител като орган, който ръководи процесуалните действия в изпълнителното производство и извършва съответните изпълнителни действия. Именно съдебният изпълнител следва да издава акта по чл. 25, ал. 3 от ЗПП във формата на постановление и с реквизитите, посочени във визираната разпоредба. Този акт следва да се изпраща на АС (със съпроводително писмо-искане) по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗПП за определяне на адвокат за осъществяване на ПП, след което АС уведомява съответния съдебен изпълнител за определения адвокат.

След изпълнение на посочената по-горе процедура, съдебният изпълнител прави мотивирано искане до съответния районен съд за назначаване на определения адвокат, представяйки постановлението си по чл. 25, ал. 3, заедно с доказателствата, обосноваващи издаването му и уведомителното писмо на АС за определяне на адвоката за осъществяване на правната помощ. Въз основа на това искане, съдът постановява акт (определение) за назначаване на определения адвокат за особен представител на длъжника в изпълнителното производство, който акт се изпраща на съдебния изпълнител. Именно от този съдебен акт за съответния адвокат се поражда процесуалното качество на особен представител на длъжника в производството и той може да участва в същото, като му се връчват призовки, съобщения и други книжа.

Относно случаите, когато служебната защита не е задължителна - чл. 23, ал. 2 от ЗПП, решението за предоставяне на ПП, както и назначаването на определения адвокат се извършва по реда предвиден в чл. 25 и чл. 26 от ЗПП, от държавен или частен съдебен изпълнител.

9. ОТНОСНО ПРИСЪЖДАНЕТО НА РАЗНОСКИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ

9.1. Когато подсъдимият бъде признат за виновен, първонстанционния съд, на осн. чл. 306, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК следва да присъди на НБПП изплатените в хода на процеса, във всички инстанции (вкл. и досъдебното), адвокатски възнаграждения, установени с приложени по делото копия от Решение на НБПП.

9.2 По граждански, административни и изпълнителни дела, в случаите на уважена претенция на лицето, получело правна помощ, платените от НПББ суми за адвокатски Възнаграждения по реда на ЗПП, се присъждат съобразно уважената част на иска, въз основа на молба с приложено Решение на НБПП, подадена в сроковете по ГПК.

НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ